2 Летописи 33:1-13

Манасия бе двадесет години на възраст когато се възцари и царува петдесет и пет години в Ерусалим. Той върши зло пред Господа, според мерзостите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните. Устрои изново високите места, които баща му Езекия беше съборил, издигна жертвеници на ваалимите и направи ашери, и се кланяше на цялото небесно множество и им служеше. Тоже издигна жертвеници в Господния дом, за който Господ беше казал: В Ерусалим ще бъде името Ми до века. Издигна жертвеници и на цялото небесно множество вътре в двата двора на Господния дом. И преведе чадата си през огъня в долината на Еномовия син, още упражняваше предвещания и употребяваше гадания, упражняваше омайвания, и си служеше със запитвачи на зли духове и с врачове; той извърши много зло пред Господа та Го разгневи. И ваяния идол, образа, който направи, постави в Божия дом, за който Бог каза на Давида и на сина му Соломона: В тоя дом, и в Ерусалим, който избрах от всичките Израилеви племена, ще настаня името Си до века; нито ще местя вече ногата на Израиля от земята, която определих за бащите ви, само ако внимават да вършат всичко, що им заповядах, целия закон и повеленията и съдбите <дадени> чрез Моисея. Но Манасия подмами Юда и ерусалимските жители да вършат по-лошо от народите, които Господ изтреби пред израилтяните. Тогава Господ говори на Манасия и на людете му; но те не послушаха. Затова Господ доведе против тях военачалниците на асирийския цар, та хванаха Манасия, и, като <го туриха> в окови и вързаха го с вериги, заведоха го във Вавилон. А когато беше в бедствие, помоли се на Господа своя Бог, и смири се много пред Бога на бащите си. И когато му се помоли, <Бог> даде внимание на него, и послуша молбата му, та го доведе пак в Ерусалим, на царството му. Тогава Манасия позна, че Господ - Той е Бог.