2 Летописи 20:5-13

И Иосафат застана всред събраните юдейци и ерусалимляни в Господния дом, пред новия двор, и рече: Господи Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе? Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изпъдил жителите на тая земя пред людете Си Израиля, и дал си я за винаги на потомството на приятеля Си Авраама? И те се заселиха в нея, и построиха Ти светилище в нея за Твоето име, и рекоха: Ако ни връхлети зло, - меч, съдба, мор, или глад; - и ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш. И сега, ето амонците и моавците и ония от гората Сиир, които не си оставил Израиля да ги нападне, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха, - ето как ни възнаграждават като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим. Боже наш, не щеш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против, нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни. А целият Юда стоеше пред Господа с челядите си, жените си и чадата си.

Безплатни планове за прочит и посвещения, свързани с 2 Летописи 20:5-13