1 Тимотей 3:1-13

Вярно е това слово: Ако се ревне някому епископство, добро дело желае. Прочее, епископът трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, самообладан, разбран, порядъчен, честолюбив, способен да поучава, не навикнал на пияни разправии, не побойник, а кротък, не крамолник, не сребролюбец; който управлява добре своя си дом и държи чадата си в послушание с пълна сериозност; (защото ако човек не знае да управлява своя си дом, как ще се грижи за Божията църква?) да не е нов във вярата, за да се не възгордее и падне под същото осъждане с дявола. При това, той трябва да се ползува с добри отзиви и от външните, за да не падне в укор и в примката на дявола. Така и дяконите <трябва да бъдат> сериозни, не двуезични, да не обичат много вино, да не бъдат лакоми за гнусна печалба, да държат с чиста съвест тайната на вярата. Също и те първо да се изпитват и после да стават дякони, ако са непорочни. Тъй и жените <им> {Или: дякониците.}< трябва да бъдат> сериозни, не клеветници, самообладани, верни във всичко. Дяконите да бъдат мъже <всеки> на една жена, и да управляват добре чадата си и домовете си. Защото тия, които са служили добре като дякони, придобиват за себе си добро положение и голямо дръзновение във вярата на Христа Исуса.