1 Тимотей 1:1-20

Павел апостол Исус Христов, по заповед на Бога, нашия Спасител, и на Христа Исуса, нашата надежда, до Тимотея, истинското ми чадо във вярата; Благодат, милост, мир от Бога Отца и от Христа Исуса, нашия Господ. Както те молих, когато отивах в Македония да останеш в Ефес, за да заръчаш на някои да не предават друго учение, нито да внимават на басни и безконечни родословия, които спомагат повече за препирни, а не за Божията <спасителна> наредба чрез вяра, <така правя и сега>. А целта на това поръчване е чистосърдечна любов от добра съвест и нелицемерна вяра; от които неща някои, като не случиха целта, отклониха се в празнословие, и искат да бъдат законоучители, без да разбират нито що говорят, нито що твърдят. А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой законно, като знае това, че законът не се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните, за нечестивите и грешните, за неблагоговейните и скверните, за убийците на бащи и убийците на майки, за човекоубийците, за блудниците, мъжеложниците, търгуващите с роби, лъжците, кълнящите се на лъжа, и за всичко друго, що е противно на здравото учение, според славното благовестие на блажения Бог, което ми биде поверено. Благодаря на Христа Исуса, нашия Господ, Който ми даде сила, че ме счете за верен и ме настани на службата, при все, че бях изпърво хулител, гонител и пакостник. Но придобих милост, понеже, като невеж, сторих това в неверие; и благодатта на нашия Господ се преумножи <към мене> с вяра и любов в Христа Исуса. Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Исус дойде на света да спаси грешните, от които главният съм аз. Но придобих милост по тая причина, за да покаже Исус Христос в мене, главния <грешник>, цялото Си дълготърпение, за пример на ония, които щяха да повярват в Него за вечен живот. А на вечния Цар, на безсмъртния, невидимия, единствения Бог, да бъде чест и слава до вечни векове. Амин. Това заръчване ти предавам, чадо Тимотее, според пророчествата, които първо те посочиха, за да воюваш съобразно с тях доброто войнствуване, имайки вяра и чиста съвест, която някои, като отхвърлиха отпаднаха от вярата; от които са Именей и Александър, които предадох на сатана, за да се научат да не богохулствуват.