1 Царе 1:1-7

Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа ефратец. Той имаше две жени; името на едната бе Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца. Тоя човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, гдето двамата Илиеви синове, Офний и Финеес бяха свещеници пред Господа. И <една година>, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертва, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките й синове, и на дъщерите й; а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата й. А съперницата й я дразнеше много, за да я направи да тъжи, за гдето Господ беше затворил утробата й. (Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така <Фенина> я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше).