3 Царе 19:1-14

И Ахаав съобщи на Езавел всичко, що бе сторил Илия, и как бе избил с меч всичките пророци. Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако утре, около тоя час, не направя твоя живот както живота на един от тях. А като видя това {Или: А Илия се убоя и.}, <Илия> стана и отиде за живота си, и като дойде във Вирсавее Юдово, остави слугата си там. А сам той отиде на еднодневен път в пустинята, и дойде та седна под една смрика; и поиска за себе си да умре, казвайки: Доволно е, сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си. Тогава легна и заспа под смриката; после, ето, ангел се допря до него и му рече: Стани, яж. И погледна, и ето при главата му пита печена на жаравата и стомна с вода. И яде и пи, и пак легна. А ангелът Господен дойде втори път та се допря до него, и рече: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе. И той стана та яде и пи, и със силата от онова ястие пътува четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив. И там влезе в една пещера, гдето се засели; и ето, Господното слово дойде към него та му рече: Що правиш тук, Илие? А той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат. И <словото му> каза: Излез та застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса; И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас. И Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана при входа на пещерата. И, ето, глас дойде към него, който рече: Що правиш тук, Илие? И той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти, и избиха с меч пророците Ти; само аз останах но и моя живот искат да отнемат.