3 Царе 11:1-43

А цар Соломон залюби, освен Фараоновата дъщеря, много чужденки, моавки, амонки, едомки, сидонки, хетейки, от народите, за които Господ каза на израилтяните: Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не преклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се страстно прилепи. Имаше седемстотин жени княгини и триста наложници; и жените му отвърнаха сърцето му. Защото, когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида. Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхома {Или: Молох. Виж. ст.7.}, мерзостта на амонците. Така Соломон стори зло пред Господа, и не следваше съвършено Господа, както беше сторил баща му Давид. В това време Соломон издигна високо мястото на Хамоса, мерзостта на Моава, и на Молоха, мерзостта на амонците, в хълма, който е срещу Ерусалим. Така направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертвуваха на боговете си. А Господ се разгневи на Соломона, понеже сърцето му се отвърна от Господа Израилевия Бог, Който му се яви два пъти, и му заповяда за това нещо, да не отива никак след други богове; но той не опази онова, което Господ заповяда. Затова, Господ каза на Соломона: Понеже това е сторено от тебе, и ти не опази завета Ми и повеленията, които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от тебе, и ще го дам на слугите ти. Но заради баща ти Давида, в твоите дни няма да направя това; от ръката на сина ти ще го откъсна. Обаче, няма да откъсна цялото царство; едно племе ще дам на сина ти, заради слугата Ми Давида и заради Ерусалим, който избрах. След това, Господ подигна противник на Соломона, едомеца Адад, който бе от царското потекло в Едом. Защото, когато Давид бе в Едом, и военачалникът Иоав възлезе да погребе избитите, като беше убил всекиго от мъжки пол в Едом, (понеже Иоав седя там с целия Израил шест месеца, докато изтреби всекиго от мъжки пол в Едом), Адад побягна, и с него няколко едомци от слугите на баща му, за да отидат в Египет; а Адат беше още малко дете. Като станаха от Мадиам, дойдоха във Фаран; и вземайки със себе си мъже от Фаран, дойдоха в Египет при египетския цар Фараон, който му даде къща, определи му храна и му даде земя. И Адад придоби голямо благоволение пред Фараона, така щото той му даде за жена балдъза си, сестра на царицата Тахпенеса, И Тахпенесината сестра му роди сина му Генуват, когото Тахпенеса отби във Фараоновата къща; и Генуват бе в дома на Фараона между неговите синове. И когато Адад чу в Египет, че Давид заспал с бащите си, и че военачалникът Иоав умрял, Адад каза на Фараона: Отпусни ме да си отида в моята страна. А Фараон му каза: Ами от що си лишен при мене та искаш да отидеш в страната си? И отговори: От нищо; но както и да е, отпусни ме. Бог му подигна <и друг> противник, Резона Еелиадевия син, който бе побягнал от господаря си Ададезера, софския цар. И който, като събра около себе си мъже, стана главатар на чета, когато Давид порази <совците;> и те отидоха в Дамаск та се заселиха там, и царуваха в Дамаск. Той бе противник на Израиля през всичките Соломонови дни; и освен пакостите които <направи> Адад, <Резон> досаждаше на Израиля като царуваше над Сирия. Също и Еровоам Наватовият син, ефремец от Сарида, Соломонов слуга, чиято майка, една вдовица, се наричаше Серуа, и той дигна ръка против царя. А ето причината, по която той дигна ръка против царя: Соломон беше съградил Мило, и когато поправяше разваленото в стената на града на баща си Давида, тоя Еровоам, човек силен и храбър, бе <там;> и Соломон, като видя, че момъкът беше способен за работа, постави го надзирател над всичката работа <наложена> върху Иосифовия дом. А в това време, като беше излязъл Еровоам из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия силонецът, облечен в нова дреха; и двамата бяха сами на полето. И Ахия хвана новата дреха, която носеше, и разкъса я на дванадесет части. И рече на Еровоама: Вземи си десет части; защото така казва Господ Израилевият Бог: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка, и ще дам на тебе десет племена; (ще остане, обаче, нему едно племе, заради слугата Ми Давида, и заради Ерусалим, града който избрах между всичките Израилеви племена); защото оставиха Мене та послужиха на Астарта, богинята на сидонците, на Хамоса, бога на моавците, и на Мелхома, бога на амонците, и не ходиха в пътищата Ми, да вършат онова, което е право пред Мене, и <да пазят> повеленията Ми, и съдбите Ми, както <правеше> баща му Давид. Не ща, обаче, да отнема цялото царство от ръката му, но ще го поставя владетел {Еврейски: Княз.} през всичките дни на живота му, заради слугата Ми Давида, когото избрах, защото той пазеше заповедите Ми и повеленията Ми. Обаче, ще отнема царството от ръката на сина му, и ще го дам на тебе, <сиреч>, десет племена; А на сина му ще дам едно племе, тъй щото слугата Ми Давид да има всякога светилник пред мене в Ерусалим, в града, който избрах за себе Си, за да настаня там името Си. А тебе ще взема, и ти ще царуваш над всичко, което желае душата ти, и ще бъдеш цар над Израиля. И ако слушаш всичко, което ти заповядвам, и ходиш в пътищата Ми, и вършиш <всичко>, което е право пред Мене, като пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както правеше слугата Ми Давид, тогава ще бъда с тебе, и ще ти съградя непоклатим дом, както съградих на Давида, и ще ти дам Израиля. И чрез това ще оскърбя Давидовия род, но не за винаги. Затова, Соломон поиска да убие Еровоама. А Еровоам, като стана, побягна в Египет при египетския цар Сисак, и остана в Египет до Соломоновата смърт. А останалите дела на Соломона, всичко, което той извърши, и мъдростта му, не са ли записани в книгата на Соломоновите дела? А времето на Соломоновото царуване в Ерусалим, над целия Израил, беше четиридесет години. Така Соломон заспа с баща си, и беше погребан в града на баща си Давида; а вместо него се възцари син му Ровоам.