И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте <да го приемете>, а и сега още не можете. Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?
Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли <като> човеци <слаби?> Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? <Те са> служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки <от тях>. Аз насадих, Аполос напои, но Господ <прави да> расте. И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който <прави да> расте. Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда; защото сме съработници на Бога, <като> вие сте Божия нива, Божие здание.