1 Коринтяни 14:18-40

Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви; обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на <непознат> език. Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум. В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ. Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството <е белег> не за невярващите, а за вярващите. И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на <непознати> езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели? Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и осъжда се от всички; тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас. Тогава, братя, що става <между вас?> Когато се събирате всеки има <да предлага> псалом, има поучение, има откровение, има <да говори непознат> език, има тълкувание. Всичко да става за назидание. Ако някой говори на непознат език, <нека говорят> по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува. Но ако няма тълкувател, <такъв> нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога. От пророците нека говорят <само> двама или трима, а другите да разсъждават. Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква. Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават; и духовете на пророците се покоряват на <самите> пророци. Защото Бог не е <Бог> на безредие, а на мир, както и <поучавам> по всичките църкви на светиите. Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът. Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква. Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало? Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа. Но ако някой не <иска да> признае, нека не признае. Затова, братя мои, копнейте за <дарбата да> пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици. Обаче, всичко нека става с приличие и ред.