1 Летописи 17:16-27

Тогава цар Давид влезе та седна пред Господа и рече: Кой съм аз, Господи Боже, и какъв е моят дом, та си ме довел до това <положение>? Но даже и това бе малко пред очите Ти, Боже; а Ти си говорил <още> за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си, и благосклонно си погледнал на мене, като на човек от висока степен, Господи Боже. Какво повече може <да> Ти <рече> Давид за честта сторена на слугата Ти? защото Ти познаваш слугата Си. Господи, заради слугата Си и според Своето сърце, Ти си сторил всичко за това велико дело, за да явиш всички <тия> велики дела. Господи, няма подобен на Тебе, според всичко, що сме чули с ушите си. И кой друг народ на света е както Твоите люде Израил, при когото Бог дойде да го откупи за Свои люде, за да придобиеш име чрез велики и ужасни дела, като изпъди Ти народите пред людете Си, които си откупил от Египет? Защото си направил людете Си Израиля Свои люде до века; и Ти, Господи, им стана Бог. И сега, Господи, нека се утвърди до века думата, която си говорил за слугата Си и за дома му, и стори както си говорил. Нека се утвърди; така щото да се възвеличи името Ти до века, та да казват: Господ на Силите, Израилевият Бог, е Бог на Израиля; и нека бъде утвърден пред Тебе домът на слугата Ти Давида. Защото Ти, Боже мой, откри на слугата Си, че ще му съградиш дом; затова слугата Ти намери <сърцето си> разположено да се помоли пред Тебе. И сега, Господи, Ти си Бог, и си обещал тия блага на слугата Си; сега, прочее, благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да пребъдва пред Тебе до века, защото Ти, Господи, си <го> благословил и ще бъде благословен до века.