1 Летописи 16:1-36

Така внесоха Божия ковчег та го положиха всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и примирителни приноси пред Бога. И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в Господното име. И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израиля, на всекиго по един хляб, по една мръвка месо и по една низаница сухо грозде. И определи известни левити да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господа Израилевия Бог: първият, Асаф; вторият, Захария; после, Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванаия, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали; а свещениците Ванаия и Яазиил с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет. Тогава, в оня ден, Давид за пръв път нареди славославенето на Господа чрез Асафа и братята му, <с тия думи: -> Славословете Господа: призовавайте името Му; Възвестявайте между народите делата Му. Пейте Му, и псалмопейте Му; Говорете за всичките Му чудни дела. Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа. Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги. Помнете пречудните дела, които е извършил, Знаменията Му и съдбите на устата Му, Вие, потомство на Неговия слуга Израиля, Чада Яковови, избрани Негови. Той е Господ Бог наш; Съдбите Му са по целия свят. Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения, <Завета>, който направи с Авраама, И клетвата Му към Исаака, Която и утвърди на Якова за повеление, На Израиля за вечен завет, Като рече: На тебе ще дам ханаанската земя За дял на наследството ви, Когато бяхте малцина на брой, Малцина и пришелци в нея, И когато прехождаха от народ в народ, И от едно царство в други люде. Не остави никого да им напакости; Ей, заради тях царе изобличи, <Казвайки>: Да не се допирате до помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми. Пейте Господу, <жители> <на> целия свят; Благовествувайте из ден в ден спасението Му. Възвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела. Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове. Защото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата, Слава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му. Отдайте Господу, вие, семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила. Отдайте Господу славата дължима на името Му; Донесете принос, и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свето. Треперете пред Него, <жители на> целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати. Да се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува. Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях. Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света. Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века; И речете: Спаси ни, Боже на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала. Благословен да бъде Господ Бог Израилев От века и до века. И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа.