Песен на песните 8:5-12

Коя е тази, която идва от пустинята, като се опира на любимия си? Аз те събудих под ябълката; там те роди майка ти, там тя беше в родилни мъки и те роди. Положє ме като печат на сърцето си, като печат на ръката си – защото любовта е силна като смъртта, ревността е жестока като Шеол; пламъците є са огнени пламъци, като ГОСПОДНИЯ пламък. Дори и много води не могат да угасят любовта, нито порои да я потопят. Ако човек би дал цялото богатство на дома си за любов, съвсем биха го презряли. Ние имаме малка сестра и тя няма гърди. Какво да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея? Ако тя е стена, ще построим на нея сребърно укрепление; а ако е врата, ще я заградим с кедрови греди. Аз бях стена, и гърдите ми бяха като кули; тогава станах в очите му като една, която е намерила мир. Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон и даде лозето на пазачи; всеки трябваше да донесе за плода му хиляда сребърника. Моето лозе е пред мен – хилядата сребърника са за теб, Соломоне, а двеста са за пазачите на плода му.