Рут 2:5-16

И Вооз каза на слугата си, който беше поставен над жетварите: Чие е това момиче? И слугата, който беше поставен над жетварите, отговори и каза: Това е моавското момиче, което се върна с Ноемин от моавските полета. И тя каза: Моля те, нека да бера останалите класове и да събирам между снопите след жетварите! И така дойде и стоя от сутринта до сега, само малко си почина в къщата. И Вооз каза на Рут: Чуваш ли, дъще моя, не ходи да събираш класове в друга нива и не си отивай оттук, а стой тук при моите момичета. Нека очите ти бъдат насочени към нивата, където жънат, и ходи след тях. Ето, аз поръчах на момчетата да не те докосват. А когато си жадна, иди при съдовете и пий каквото са наточили момчетата. Тогава тя падна на лицето си и се поклони до земята, и му каза: Защо намерих благоволение в очите ти да ме забележиш, като съм чужденка? А Вооз отговори и є каза: Добре ми беше разказано всичко, което си направила за свекърва си след смъртта на мъжа си, и как си оставила баща си и майка си, и родината си и си дошла при народ, който по-рано не си познавала. ГОСПОД да ти отплати за делото ти и пълна награда да ти се даде от ГОСПОДА, Израилевия Бог, под чиито криле си дошла да търсиш прибежище! А тя каза: Нека намеря благоволение в очите ти, господарю мой, понеже ти ме утеши и говори на сърцето на слугинята си, макар и да не съм като някоя от твоите слугини. И по време на яденето Вооз є каза: Ела тук и яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. И тя седна до жетварите и той є подаде печено жито и тя яде и се насити, и остави остатък. И стана да събира класове, а Вооз заповяда на момчетата си и им каза: Нека събира и между снопите и не я обиждайте. И даже изваждайте за нея класове от ръкойките и ги оставяйте, за да ги събира, и не є се карайте.