Римляни 9:6-18

Обаче не е така, като че Божието слово се е провалило; защото не всички, които са от Израил, са Израил, нито всички са деца, понеже са Авраамово потомство, а „по Исаак ще се нарече твоето потомство.“ Значи не децата, родени по плът, са Божии деца, а децата, родени според обещанието, се считат за потомство. Защото това е думата на обещанието: „Ще дойда по това време и Сара ще има син.“ И не само това, но когато и Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак, макар че близнаците още не бяха родени и още не бяха сторили нищо добро или зло, но за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава, є се каза: „По-големият ще слугува на по-малкия“; както е писано: „Яков възлюбих, а Исав намразих.“ Какво да кажем тогава? Има ли неправда у Бога? Да не бъде! Защото Той казва на Мойсей: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“ И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, който показва милост. Защото Писанието казва на фараона: „Именно затова те издигнах, за да покажа в теб силата Си и да се възвести Името Ми по целия свят.“ И така, към когото иска, Той показва милост, и когото иска, закоравява.