Римляни 4:1-12

И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът? Защото, ако Авраам е бил оправдан чрез дела, той има с какво да се хвали, но не пред Бога. Понеже какво казва Писанието? – „Авраам повярва в Бога, и това му се счете за правда.“ А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда. Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог зачита правда независимо от дела: „Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити; блажен е онзи човек, на когото Господ няма да счете грях.“ Обаче това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме, че на Авраам вярата се счете за правда. Как тогава му се счете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан. И той прие знака на обрязването като печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той баща на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се счете и на тях правдата, и баща на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше, когато беше необрязан.