Римляни 10:1-13

Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога за Израил е те да бъдат спасени. Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според познаването. Понеже, като не познаваха Божията правда и като искаха да установят своята собствена, не се покориха на Божията правда. Защото Христос е краят на закона за правда на всеки, който вярва. Защото Мойсей пише за правдата, която е от закона: „ако човек прави това, ще живее чрез него.“ Но правдата от вяра говори така: „Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се изкачи на небето?“ – тоест да доведе Христос долу; или: „Кой ще слезе в бездната?“ – тоест да изведе Христос горе от мъртвите? Но какво казва тя? Казва, че „думата е близо при теб, в устата ти и в сърцето ти“ – тоест думата на вярата, която проповядваме. Защото, ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце се вярва за оправдание и с уста се прави изповед за спасение. Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.“ Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото един и същ е Господ над всички, богат към всички, които Го призовават. Защото „всеки, който призове Името на Господа, ще се спаси.“