Псалми 140:1-13

(По слав. 139) За първия певец. Псалм на Давид. Избави ме, ГОСПОДИ, от зли хора, опази ме от насилници, които замислят зло в сърцата си и всеки ден предизвикват войни. Изострят езика си като змия; под устните им има аспидова отрова. (Села.) Запази ме, ГОСПОДИ, от ръцете на безбожните, опази ме от насилници, които намислиха да спънат стъпките ми. Надменните скриха за мен примка и въжета, разпростряха мрежа край пътя, поставиха клопки за мен. (Села.) Казах на ГОСПОДА: Ти си моят Бог; чуй, ГОСПОДИ, гласа на молбите ми! БОЖЕ, Господи, сило на моето спасение, Ти си покрил главата ми в деня на битката. Не удовлетворявай, ГОСПОДИ, желанията на безбожния; не оставяй да успее неговият план, за да се възвишат! (Села.) А главите на онези, които ме заобикалят – нека злото на устните им ги покрие! Нека паднат върху тях горящи въглища, нека бъдат хвърлени в огъня, в дълбоки ями, за да не станат вече. Нека не се утвърди клеветник в земята, нека зло преследва насилника, докато го постигне. Зная, че ГОСПОД ще отдаде правосъдието на угнетените и правото на сиромасите. Наистина праведните ще славят Името Ти, праведните ще обитават в Твоето присъствие!