Псалми 104:1-23

(По слав. 103) Благославяй ГОСПОДА, душо моя! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък. Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса, който гради превъзвишените Си заселища във водите, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра, който прави ангелите Си ветрове и служителите Си – пламтящ огън. Той е основал земята на основите є, тя няма да се поклати до века. Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините. При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг. Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях. Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята. Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините. Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си. При тях обитават небесните птици и пеят между клоните. Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти. Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева – за служба на човека, за да изважда храна от земята, и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека. Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил, където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите. Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки. Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си. Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове. Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога. Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си. Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.