Псалми 10:1-11

(По славянската номерация част от девети.) ГОСПОДИ, защо стоиш далеч? Защо се криеш в скръбни времена? Безбожният с гордост преследва сиромаха. Нека се хванат в кроежите, които те сами измислиха! Защото безбожният се хвали с желанието на душата си – алчният се благославя и презира ГОСПОДА. Безбожният казва в надменността на лицето си: Господ няма да изследва. Всичките му мисли са, че няма Бог. Пътищата му са криви винаги, Твоите присъди са високо, много далеч от него. На всичките си врагове гледа с презрение, казва в сърцето си: Няма да се поклатя, през всички поколения няма да бъда в беда. Устата му е пълна с проклятие и измама, и потисничество; под езика му е съсипия и зло Седи в засада в двора, в тайни места, за да убие невинния, очите му дебнат сиромаха. Причаква скришно като лъв в леговището си, причаква, за да хване бедния, хваща бедния, като го влачи в мрежата си. Навежда се, снишава се и падат сиромасите във силните му нокти. Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.