Матей 20:1-16

Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си. И като се спазари с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си. И като излезе около третия час21, видя други, че стояха на пазара свободни; и на тях каза: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха. Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото. А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите цял ден тук свободни? Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето (и каквото е право, ще получите). Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите. И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий. А като дойдоха първите, си мислеха, че ще получат повече, но и те получиха по един динарий. И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха: Тези последните работиха само един час и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата! А той в отговор каза на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли спазари с мен за един динарий? Вземи си своето и си иди. Моята воля е да дам на този последния колкото и на теб. Не ми ли е позволено да сторя със своето, каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър? Така последните ще бъдат първи, а първите – последни.