Лука 4:16-30

И дойде в Назарет, където беше отгледан, и по обичая Си влезе в синагогата в съботния ден и се изправи да чете. Подадоха Му книгата на пророк Исая и Той, като отвори книгата, намери мястото, където беше писано: „Духът на Господа е на Мен, защото Ме е помазал да благовестявам на бедните; изпратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господна година.“ И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него. И започна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши. И всички Му засвидетелстваха, като се удивляваха на благодатните думи, които излизаха от устата Му. И казваха: Този не е ли Синът на Йосиф? А Той им каза: Вие сигурно ще Ми кажете тази поговорка: Лекарю, изцели себе си! Направи и тук, в Своето родно място, онова, което сме чули, че става в Капернаум. Тогава Той пак каза: Истина ви казвам, че нито един пророк не е приет в родното си място. Но наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя; но при нито една от тях не беше изпратен Илия освен при една вдовица от Сарепта Сидонска. Също така имаше много прокажени в Израил във времето на пророк Елисей; но нито един от тях не бе очистен освен сириецът Нееман. Когато чуха това, всички тези, които бяха в синагогата, се изпълниха с гняв, и като станаха, Го изкараха вън от града и Го заведоха при края на хълма, на който беше построен градът им, за да Го хвърлят долу. Но Той мина посред тях и си отиде.