И като Го хванаха, Го поведоха и Го въведоха в къщата на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч. И когато накладоха огън сред двора и насядаха около него, и Петър седна между тях. И една слугиня, като го видя седнал до огъня, се вгледа в него и каза: И този беше с Него. А той се отрече, като каза: Жено, не Го познавам. След малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър каза: Човече, не съм. И като се мина около един час, друг някой настоятелно твърдеше: Наистина и този беше с Него, защото е галилеянин. А Петър каза: Човече, не зная какво казваш. И веднага, докато още говореше, петелът пропя. И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думата на Господа – как му беше казал: Преди петелът да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мен. И като излезе навън, плака горко. А мъжете, които държаха Иисус, Му се подиграваха и Го биеха, и като Го закриваха, (Го удряха по лицето и) Го питаха, казвайки: Пророкувай! Кой Те удари? И много други хули изговориха против Него. А като се разсъмна, народните старейшини, главните свещеници и книжниците се събраха и Го заведоха в Синедриона си, и Му казаха: Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той каза: Ако ви кажа, няма да повярвате; и ако ви задам въпрос, няма да Ми отговорите. Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила. И те всички казаха: Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им каза: Вие казвате, защото Аз съм. А те казаха: Какво свидетелство ни трябва още? Защото ние сами чухме от устата Му!