Лука 20:9-26

И започна да казва на народа тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на лозари и отиде в чужбина за дълго време. И на определеното време прати един слуга при лозарите, за да му дадат от плода на лозето; но лозарите го биха и го отпратиха празен. И изпрати друг слуга, а те и него биха, безсрамно го оскърбиха и го отпратиха празен. Изпрати и трети, но те и него нараниха и изхвърлиха. Тогава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя възлюбения си син; може него да почетат, като го видят. Но лозарите, като го видяха, разсъдиха помежду си, като казаха: Това е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството наше! Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще им направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, рекоха: Да не бъде! А Той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е написано: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“? Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже. И в същия час книжниците и главните свещеници търсеха да сложат ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа. И като Го наблюдаваха, изпратиха шпиони, които се преструваха, че са праведни, за да Го уловят за някоя Негова дума, така че да Го предадат на началството и на властта на управителя. И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и не гледаш на лице, а учиш Божия път според истината; право ли е за нас да даваме данък на императора, или не? А Той разбра лукавството им и им каза: (Защо Ме изпитвате?) Покажете Ми един динарий. Чий образ и надпис има? И (в отговор) казаха: На императора. А Той каза: Тогава отдавайте императорското на императора, а Божието – на Бога. И не можаха да уловят нищо в думите Му пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха.