Имаше също и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от асировото племе. Тя беше в много напреднала възраст и беше живяла с мъжа си седем години след девствеността си, а до осемдесет и четири години живееше като вдовица и не се отделяше от храма, като нощем и денем служеше на Бога в пост и молитва. И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Ерусалим. И когато извършиха всичко, което беше според Господния закон, се върнаха в Галилея, в града си Назарет. А Детето растеше, укрепваше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него. И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата. А когато Той беше на дванадесет години, те отидоха в Ерусалим на празника според обичая. Но като изкараха дните и се връщаха, Момчето Иисус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му. А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си. И като не Го намериха, се върнаха в Ерусалим и Го търсеха. И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, да ги слуша и да им задава въпроси. И всички, които Го слушаха, се чудеха на разума Му и на отговорите Му. И когато Го видяха, те се смутиха; и майка Му Му каза: Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз се измъчихме да Те търсим. А Той им каза: Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да съм в това, което е на Моя Отец? А те не разбраха думата, която им каза. И Той тръгна надолу с тях и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му пазеше всички тези думи в сърцето си. И Иисус напредваше в мъдрост, в ръст и благоволение пред Бога и хората.