Лука 1:1-25

Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните между нас събития, както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото, видя се добре и на мен, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред, почтени Теофиле, за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван. В дните на юдейския цар Ирод имаше един свещеник от отряда на Авия на име Захария. Жена му беше от дъщерите на Аарон и се наричаше Елисавета. Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби. Но нямаха дете, защото Елисавета беше безплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст. И когато той изпълняваше свещеническата си служба пред Бога по реда на своя отряд, според свещеническия обичай на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади. А в часа на каденето цялото множество от народа се молеше навън. И тогава му се яви Господен ангел, като стоеше отдясно на кадилния олтар. А когато Захария го видя, се смути и го обзе страх. Но ангелът му каза: Не се бой, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото раждане. Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Свети Дух още в майчината си утроба. И ще обърне мнозина от израилевите синове към Господа, техния Бог. Той ще върви пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните – към мъдростта на праведните, за да приготви за Господа подготвен народ. А Захария каза на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст. Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога, и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. И ето, ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато всичко това се сбъдне, защото не повярва на думите ми, които ще се изпълнят своевременно. А народът чакаше Захария и се чудеше защо се бави в храма. А когато излезе, той не можеше да им говори; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знаци и оставаше ням. И когато свършиха дните на службата му, той си отиде у дома. А след тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като казваше: Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да премахне пред хората причината да ме корят.