И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти едни и същи жертви, които никога не могат да отмахнат греховете; но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога; и оттогава насам чака, докато враговете Му се положат за Негово подножие. Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават. И Светият Дух също ни свидетелства за това; защото, след като е казал преди това: „Ето заветът, който ще направя с тях след онези дни, казва Господ: ще положа законите Си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им“; и после добавя: „И греховете им и беззаконията им няма да помня вече.“ А където има опрощаване за тези неща, там няма вече принос за грях. И така, братя, като имаме дръзновение да влезем в светилището чрез кръвта на Иисус, през един нов и жив път, който Той е открил за нас през завесата, тоест плътта Си, и като имаме велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с истинно сърце в пълна увереност на вярата, след като сърцата ни са били поръсени, за да се очистят от зла съвест, и тялото ни е било измито в чиста вода; нека държим неотстъпно изповядването на надеждата, защото е верен Този, който е дал обещанието; и нека внимаваме един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и то толкова повече, колкото повече виждате, че Денят наближава.