Второзаконие 32:1-43

Слушайте, небеса, и ще говоря; и чуй, земьо, думите на устата ми! Нека учението ми да падне като дъжда, словото ми да капе като росата, като ситен дъжд върху нежната зеленина и като пороен дъжд върху тревата; защото ще провъзглася Името на ГОСПОДА. Отдайте величие на нашия Бог! Той е Канарата, делото Му е съвършено, защото всичките Му пътища са прави. Бог на истина и у Него няма неправда; праведен и прав е Той. Те се поквариха, не са Негови деца, позор е за тях, поколение извратено и нечестно. Така ли отплащате на ГОСПОДА, глупав и неразумен народе? Не е ли Той твоят Отец, който те изкупи? Той те направи и утвърди. Спомни си древните дни, замисли се за годините на много поколения. Попитай баща си и той ще ти извести, старейшините си и те ще ти кажат. Когато Всевишният даваше на народите наследството им, когато раздели човешките синове, постави границите на народите според броя на израилевите синове. Защото делът на ГОСПОДА е Неговият народ, Яков е мярката на Неговото наследство. Той го намери в пустинна земя и в пустошта, във воя на пустинята. Обгради ги, настави го, пази го като зеницата на окото Си. Както орел разбутва гнездото си и кръжи над малките си, разпростира крилата си и ги вдига, носи ги на крилата си; така ГОСПОД сам го води и нямаше с него чужд бог. Възнесе го по високите страни на земята, за да яде произведенията на нивите, и го кърми с мед от канарата и с масло от кремъчната скала, с каймак от кравите и мляко от овцете, с тлъстина от агнета и овни васански, и козли, с най-избраната пшеница и ти пи вино – кръв гроздова. Но Йесурун затлъстя и ритна – ти затлъстя, надебеля, угои се – и остави Бога, който го направи, и презря Канарата на спасението си. С чужди богове Го раздразниха до ревност, с мерзости Го разгневиха. Пожертваха на демони, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на нови богове, въведени наскоро, от които бащите ви не се бояха. Ти пренебрегна Канарата, която те роди, и забрави Бога, който те създаде. И ГОСПОД видя и ги отхвърли, защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му. И каза: Ще скрия лицето Си от тях, ще видя какъв ще бъде краят им, защото са извратено поколение, синове, в които няма вярност. Те ме раздразниха до ревност с онова, което не е Бог, разгневиха Ме с идолите си. Затова и Аз ще ги раздразня до ревност с онези, които не са народ, с народ несмислен ще ги разгневя. Защото огън пламна в гнева Ми и ще гори до най-дълбокия Шеол; ще изгори земята с реколтата є и ще запали основите на планините. Ще натрупам злини върху тях, ще хвърля срещу тях стрелите си. Ще излинеят от глад, ще бъдат изпоядени от треска и страшен мор и ще изпратя върху тях зверски зъби и отровата на пълзящите в праха. Вън мечът, а вътре ужас ще погубва младежа и девойката, кърмачето и белокосия старец. Щях да кажа: Ще ги разпилея, ще излича спомена за тях отсред хората! – ако не се боях от предизвикателството на врага, да не би противниците им да разберат погрешно, да не би да кажат: Издигнатата ни ръка направи всичко това, а не ГОСПОД. Защото са народ, изгубил всякакъв разсъдък и разум няма в тях. О, да бяха мъдри, да разбираха това, да бяха размислили за края си! Как би могъл един да прогони хиляда и двама да обърнат в бяг десет хиляди, ако Канарата им не ги беше продала и ГОСПОД не ги беше предал! Защото тяхната канара не е като нашата Канара – дори самите ни врагове съдят за това. Понеже тяхната лоза е от содомската лоза и от гоморските ниви; гроздето им е отровно грозде, гроздовете им са горчиви. Виното им е драконова отрова и смъртоносна змийска отрова. Това не е ли скрито у Мен, запечатано в съкровищниците Ми? Отмъщението е Мое и възмездието за времето, когато кракът им ще се подхлъзне, защото денят на гибелта им е близо и неизбежното бърза към тях. Защото ГОСПОД ще съди народа Си и ще се смили над слугите Си, когато види, че изчезна силата им, и че не остана никой – роб или свободен. И ще каже: Къде са боговете им, канарата, на която се уповаваха, които ядяха тлъстината на жертвите им и пиеха виното на възлиянието им? Нека те станат и ви помогнат, нека те ви бъдат закрила! Вижте сега, че Аз, Аз съм и освен Мен няма бог. Аз умъртвявам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам и няма кой да избавя от ръката Ми! Защото вдигам ръката Си към небето и казвам: Жив съм Аз до века! Ако изостря блестящия Си меч и ръката Ми поеме съда, ще отмъстя на враговете Си и ще отплатя на онези, които Ме мразят. Ще напоя стрелите Си с кръв и мечът Ми ще поглъща плът, с кръвта на убитите и на пленените, от главите на вражеските князе. Ликувайте, народи, с Неговия народ, защото Той отмъсти за кръвта на слугите Си и ще отдаде възмездие на враговете Си, и ще направи умилостивение за земята Си и за народа Си.