А Савел, като дишаше още заплахи и убийство срещу учениците на Господа, отиде при първосвещеника и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, така че ако намери някои от това учение – мъже или жени – да ги докара вързани в Ерусалим. И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна на земята, чу глас, който му казваше: Савле, Савле, защо Ме гониш? И той каза: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Иисус, когото ти гониш. Трудно е за теб да риташ срещу остен. И той, треперещ и поразен, каза: Господи, какво искаш да направя? А Господ му каза: Стани и иди в града, и ще ти се каже какво трябва да правиш. А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого. И Савел стана от земята и като отвори очите си, не виждаше нищо; и като го водеха за ръка, го заведоха в Дамаск. И три дни той не виждаше и нито яде, нито пи. А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му каза във видение: Анание! А той каза: Ето ме, Господи. И Господ му каза: Стани и иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един от Тарс на име Савел; защото, ето, той се моли и е видял (във видение) един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа. А Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за този човек – колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим. И тук той има власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето Име. Но Господ му каза: Иди, защото той Ми е избран съд, за да носи Моето Име пред езичници, царе и израилеви синове.
Приложение Библията
Bible App for Kids
