Деяния 8:14-40

А като чуха апостолите, които бяха в Ерусалим, че Самария приела Божието слово, изпратиха там Петър и Йоан, които, като слязоха, се помолиха за тях, за да приемат Светия Дух; защото Той не беше слязъл още върху нито един от тях, а те бяха само кръстени в Името на Иисус Христос. Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух. А Симон, като видя, че с полагането на ръцете на апостолите се даваше Светият Дух, им донесе пари, като каза: Дайте и на мен тази власт, така че на когото положа ръце, да приема Светия Дух! А Петър му каза: Парите ти заедно с теб да погинат, защото си помислил, че Божият дар може да се купи с пари. Ти нямаш нито участие, нито право в това нещо, защото сърцето ти не е искрено пред Бога. Затова, покай се от това твое нечестие и се моли на Господа, дано да ти се прости това намерение на сърцето ти; понеже виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда. А Симон в отговор каза: Молете се вие на Господа за мен и дано не ме постигне нищо от онова, което казахте. И след като свидетелстваха и разгласяваха Господното слово, те се върнаха в Ерусалим, като благовестваха в много самарийски села. А Господен ангел говори на Филип и каза: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа. И той стана и отиде. И ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото є съкровище, беше дошъл в Ерусалим да се поклони и се връщаше, като седеше в колесницата си и четеше пророк Исая. А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница. И Филип се завтече и го чу, като четеше пророк Исая, и каза: Разбираш ли това, което четеш? А той каза: Как мога, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне с него. А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Като овца беше заведен на клане; и както агне пред стригача си не издава глас, така не отваря устата Си. При унижението Му Той беше лишен от праведен съд, а рода Му – кой ще го изкаже? Защото се взе животът Му от земята.“ И скопецът заговори и каза на Филип: Моля ти се, за кого говори това пророкът – за себе си или за някой друг? А Филип отвори уста и като започна от това писание, му благовести за Иисус. И като вървяха по пътя, дойдоха до една вода. И скопецът каза: Ето вода, какво ми пречи да се кръстя? (И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Иисус Христос е Божият Син.) Тогава заповяда да се спре колесницата и двамата – и Филип, и скопецът – слязоха във водата, и той го кръсти. А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип и скопецът вече не го видя, а продължи по пътя си с радост. А Филип се намери в Азот; и като минаваше, проповядваше благовестието по всичките градове, докато стигна в Кесария.