Деяния 22:1-16

Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас. И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина. Тогава той каза: Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес; и гонех до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени; както свидетелства за мен и първосвещеникът, и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята и отивах в Дамаск, за да докарам вързани в Ерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат. И когато пътувах и приближих Дамаск около пладне, внезапно от небето блесна голяма светлина около мен. И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш? А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Иисус Назарянинът, когото ти гониш. А тези, които бяха с мен, видяха светлината, но не чуха гласа на Този, който ми говореше. И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани и иди в Дамаск, и там ще ти се каже всичко, което ти е определено да направиш. И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, тези, които бяха с мен, ме поведоха за ръка и влязох в Дамаск. И някой си Анания, човек благочестив според закона, с добро име сред всички живеещи там юдеи, дойде при мен, застана и ми каза: Брате Савле, прогледай! И аз веднага прогледах и погледнах към него. А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш гласа от Неговите уста, защото ще бъдеш Негов свидетел пред всичките хора за това, което си видял и чул. И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, като призовеш Името на Господа.