Деяния 21:1-36

А когато се откъснахме от тях и отплавахме, дойдохме направо на Кос, а на следващия ден – на Родос и оттам – на Патара. И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, се качихме на него и отплавахме. И когато съзряхме Кипър и го оставихме отляво, плавахме към Сирия и слязохме в Тир; защото там корабът щеше да се разтовари. И като намерихме учениците, престояхме там седем дни. Те чрез Духа казаха на Павел да не отива в Ерусалим. И когато прекарахме тези дни, излязохме и си тръгнахме; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха, докато излязохме вън от града; и коленичихме на брега и се помолихме. И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си. И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, където поздравихме братята и преседяхме у тях един ден. А на следващия ден ние, които бяхме заедно с Павел, тръгнахме и дойдохме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте служители, и останахме у него. А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха. И след като бяхме преседели там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея. И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците. И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не се изкачва в Ерусалим. Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господ Иисус! И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господната воля. И след тези дни се приготвихме и се изкачихме в Ерусалим. С нас дойдоха и някои от учениците от Кесария и ни заведоха при някой си Мнасон, кипърец, отдавнашен ученик, у когото щяхме да отседнем. И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост. И на следващия ден Павел влезе с нас при Яков, където присъстваха всичките старейшини. И като ги поздрави, им разказа едно по едно всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение. А те, като чуха, прославиха Бога. И му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има и те всички ревностно поддържат закона. А за теб им е говорено, че ти учиш всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като им казваш да не обрязват децата си, нито да държат обредите. И така, какво да се направи? Бездруго (ще се събере народ, защото) те ще чуят, че си дошъл. Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек; вземи ги и се очисти заедно с тях, и им плати разноските, за да си обръснат главите; и така всички ще знаят, че това, което са чули за теб, не е истина, а че ти самият следваш и пазиш закона. А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си те да не пазят нищо такова, а само да се пазят от ядене на идоложертвено, кръв, удушено и от блудство. Тогава Павел взе мъжете и на следващия ден, след като се очисти заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да свършат дните на очистването, когато щеше да се принесе принос за всеки един от тях. И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, разбунтуваха целия народ и сложиха ръце върху него, като викаха: О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който учи всички навсякъде против народа, против закона и против това място! А освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място. Защото преди това бяха видели ефесянина Трофим с него в града и мислеха, че Павел го е въвел в храма. И целият град се развълнува и народът се стече; и като хванаха Павел, го извлякоха вън от храма и веднага вратите бяха затворени. И когато искаха да го убият, до хилядника на полка стигна известие, че целият Ерусалим е размирен. И той веднага взе войници и стотници и изтича долу при тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел. Тогава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е направил. А сред тълпата едни викаха едно, а други – друго; и понеже не можеше да установи истината поради врявата, заповяда да го закарат в крепостта. А когато стигна до стъпалата, войниците го носеха поради насилието на тълпата, защото множеството от народа вървеше отзад и викаше: Махни го!