Деяния 21:1-17

А когато се откъснахме от тях и отплавахме, дойдохме направо на Кос, а на следващия ден – на Родос и оттам – на Патара. И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, се качихме на него и отплавахме. И когато съзряхме Кипър и го оставихме отляво, плавахме към Сирия и слязохме в Тир; защото там корабът щеше да се разтовари. И като намерихме учениците, престояхме там седем дни. Те чрез Духа казаха на Павел да не отива в Ерусалим. И когато прекарахме тези дни, излязохме и си тръгнахме; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха, докато излязохме вън от града; и коленичихме на брега и се помолихме. И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си. И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, където поздравихме братята и преседяхме у тях един ден. А на следващия ден ние, които бяхме заедно с Павел, тръгнахме и дойдохме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте служители, и останахме у него. А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха. И след като бяхме преседели там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея. И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците. И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не се изкачва в Ерусалим. Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господ Иисус! И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господната воля. И след тези дни се приготвихме и се изкачихме в Ерусалим. С нас дойдоха и някои от учениците от Кесария и ни заведоха при някой си Мнасон, кипърец, отдавнашен ученик, у когото щяхме да отседнем. И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.