Деяния 2:1-13

И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха. И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Свети Дух и започнаха да говорят други езици, както Духът им даваше да говорят. А в Ерусалим се намираха юдеи, богобоязливи мъже от всеки народ под небето. И като се чу този шум, се събра една навалица; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език. И всички, смаяни и учудени, си говореха помежду си: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени? Партяни, мидяни и еламити, жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, на Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, посетители от Рим, и юдеи, и прозелити, критяни и араби ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела. И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това? А други се присмиваха и казваха: Те са се напили със сладко вино.