Деяния 19:13-41

А някои от юдейските странстващи заклинатели предприеха да произнасят Името на Господ Иисус над тези, които имаха зли духове, като казваха: Заклеваме ви в Иисус, когото Павел проповядва. Имаше седем сина на един юдеин Скева, главен свещеник, които вършеха това. Но злият дух в отговор им каза: Иисус познавам и Павел зная, но вие кои сте? И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях и като ги надви, взе надмощие над тях, така че те избягаха от онази къща голи и ранени. И това стана известно на всички ефески жители – и юдеи, и гърци – и страх обзе всички тях, и Името на Господ Иисус се възвеличаваше. И мнозина от повярвалите идваха и се изповядваха, и разказваха делата си. Също мнозина и от тези, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че беше петдесет хиляди сребърника. Така Господното слово растеше силно и вземаше надмощие. И като свърши това, Павел си постави за цел в Духа да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахая, като каза: След като постоя там, трябва да видя и Рим. И прати в Македония двама от тези, които му помагаха – Тимотей и Ераст – а той остана още известно време в Азия. А по онова време се надигна голямо вълнение относно Господното учение. Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Артемида и докарваше не малко печалба на занаятчиите, като събра и тях, и онези, които работеха подобни неща, каза: Мъже, вие знаете, че от тази работа идва нашето богатство. И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, а почти в цяла Азия този Павел е убедил и обърнал голямо множество, казвайки, че не са богове тези, които са направени от ръка. И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да не се счита за нищо и даже да се свали от величието си онази, на която цяла Азия и светът се покланят. Като чуха, те се изпълниха с гняв и завикаха: Велика е ефеската Артемида! И смущението се разпространи по целия град. И като уловиха македонците Гай и Аристарх, спътниците на Павел, единодушно се спуснаха в театъра. А когато Павел искаше да влезе вътре между народа, учениците не го пуснаха. Тогава някои от азиархите, които му бяха приятели, изпратиха до него да го помолят да не се показва в театъра. И така, едни викаха едно, други – друго; защото събранието се беше объркало и повечето не знаеха защо се бяха събрали. А някои от множеството изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него. И Александър помаха с ръка и искаше да държи защитна реч пред народа. Но като познаха, че е юдеин, всички закрещяха едногласно и около два часа викаха: Велика е ефеската Артемида! Тогава градският писар, като въдвори тишина между множеството, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от небето? И така, понеже това е неоспоримо, вие трябва да бъдете мирни и да не правите нищо необмислено. Защото сте довели тези хора, които нито крадат храмове, нито хулят нашата богиня. И така, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата са отворени и има съдебни чиновници, нека се съдят едни други. Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в законното събрание. Защото има опасност да ни обвинят заради днешната размирица, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище. И като каза това, разпусна събранието.