Деяния 16:23-35

И като ги биха много, ги хвърлиха в тъмница и поръчаха на началника на тъмницата да ги пази здраво; който, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и здраво стегна краката им в клада. Но посред нощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха. И изведнъж стана голямо земетресение, така че основите на тъмницата се поклатиха, и веднага всички врати се отвориха и оковите на всички паднаха. И началникът на тъмницата, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меча си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали. Но Павел извика със силен глас и каза: Не прави на себе си никакво зло, защото всички сме тук. А той поиска светилник, скочи вътре и разтреперен падна пред Павел и Сила; и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася? А те казаха: Повярвай в Господ Иисус (Христос) и ще се спасиш – ти и домът ти. И говориха Господното слово на него и на всички, които бяха в дома му. И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните, и незабавно се кръсти – той и всичките негови. И като ги заведе в къщата си, им сложи трапеза; и се зарадва, тъй като беше повярвал в Бога с целия си дом. А когато се разсъмна, градските съдии изпратиха съдебните служители да кажат: Пусни онези хора.