Деяния 16:1-15

А после пристигна в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала юдейка, а баща му беше грък. За него имаше добро свидетелство от братята в Листра и Икония. Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; защото всички знаеха, че баща му беше грък. И като ходеха по градовете, им предаваха наредбите, определени от апостолите и старейшините в Ерусалим, за да ги пазят. Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено. И апостолите преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия; и като дойдоха до Мизия, се опитаха да отидат във Витиния, но Иисусовият Дух не им позволи. И като отминаха Мизия, слязоха в Троада. И през нощта на Павел му се яви видение: един македонец стоеше и го молеше, като казваше: Ела в Македония и ни помогни! И след като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключението, че Господ ни е призовал да им проповядваме благовестието. И така, като отплавахме от Троада, се отправихме право към Самотрак, а на следващия ден – към Неапол, а оттам – към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град преседяхме няколко дни. А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че е място за молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени. И една жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, която почиташе Бога, слушаше и Господ отвори сърцето є да внимава в това, което говореше Павел. И като се кръсти тя и домът є, ни помоли, казвайки: Ако ме признавате за вярваща в Господа, влезте в къщата ми и останете! И ни принуди.