Деяния 14:8-18

А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката си, недъгав от рождението си, който никога не беше ходил. Той слушаше Павел, като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен, каза със силен глас: Стани на краката си! И той скочи и ходеше. А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас на ликаонски: Боговете са слезли при нас в човешки образ! И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже той беше главният говорител. А жрецът на Зевс, чийто храм беше пред града, доведе юнци и донесе венци при портите и заедно с множествата се канеше да принесе жертва. Като чуха това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и скочиха сред народа, като извикаха: Мъже, защо правите това? И ние сме хора със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, който е направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях; който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища, макар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ни е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ни с храна и радост. И като говореха това, те едва възпряха множествата да не им принасят жертва.