2 Царе 5:1-10

И всичките израилеви племена дойдоха при Давид в Хеврон и говориха и казаха: Ето, ние сме твоя кост и твоя плът. Още преди, когато Саул беше цар над нас, ти беше този, който извеждаше и въвеждаше Израил. И на теб каза ГОСПОД: Ти ще пасеш народа Ми Израил и ти ще бъдеш княз над Израил. Така всичките израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон и цар Давид направи с тях завет пред ГОСПОДА в Хеврон. И те помазаха Давид за цар над Израил. Давид беше на тридесет години, когато се възцари, и царува четиридесет години. В Хеврон царува седем години и шест месеца над Юда, а в Ерусалим царува тридесет и три години над целия Израил и Юда. А царят отиде с мъжете си в Ерусалим против евусцейите, жителите на земята. А те говориха на Давид и казаха: Няма да влезеш тук, а куците и слепите ще те отблъснат! – с което искаха да кажат: Давид не може да влезе тук. Но Давид превзе крепостта Сион, която е Давидовия град. И Давид каза в онзи ден: Който се изкачи през водопровода и избие евусците, и с куците и слепите, които са омразни на душата на Давид, той ще бъде военачалник. Защото те казват: Слепият и куцият няма да влезе в дома. Така Давид се засели в крепостта и я нарече Давидовият град. И Давид застрои всичко наоколо от Мило и навътре. Така Давид ставаше все по-велик и по-велик и ГОСПОД, Бог на Войнствата, беше с него.