2 Коринтяни 6:1-10

И ние, като съработници, също ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат. Защото Той казва: „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах.“ Ето, сега е благоприятно време! Ето, сега е спасителен ден! Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови служението ни, а във всичко представяме себе си като Божии служители, в голямо търпение, в скърби, в нужди, в страхове, в бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в постене, в чистота, в познание, в дълготърпение, в благост, в Светия Дух, в нелицемерна любов, в говорене истината, в Божията сила, чрез оръжията на правдата в дясната и в лявата ръка, сред слава и опозорение, сред похвали и укори; считани като измамници, и въпреки това истинни; като непознати, и въпреки това добре познати; като умиращи, и въпреки това, ето, живеем; като наказвани, и въпреки това неумъртвени; като наскърбени, но винаги радостни; като бедни, но обогатяващи мнозина; като не притежаващи нищо, и въпреки това притежаващи всичко.