1 Коринтяни 15:1-28

И още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите, чрез което се и спасявате, ако държите здраво онова слово, което аз ви благовестих, освен ако не сте повярвали напразно. Защото ви предадох преди всичко това, което и аз приех – че Христос умря за греховете ни според Писанията, че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията и че се яви на Кифа, после на дванадесетте, че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, повечето от които и досега са живи, а някои починаха, че после се яви на Яков, а след това на всичките апостоли; а най-накрая от всички се яви и на мен, като на някой изверг. Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Божията църква. Но с Божията благодат съм, каквото съм; и Неговата благодат към мен не беше напразна, а аз се трудих повече от всички тях – не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен. И така, било аз или те, ние така проповядваме, и вие така повярвахте. Но ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как някои между вас казват, че няма възкресение на мъртвите? Ако няма възкресение на мъртвите, тогава и Христос не е бил възкресен. А ако Христос не е бил възкресен, тогава нашата проповед е празна и вашата вяра също е празна. При това, ние се намираме в положение на Божии лъжесвидетели, защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Христос, когото Той няма да е възкресил, ако мъртвите наистина не се възкресяват. Защото, ако мъртвите не се възкресяват, тогава и Христос не е бил възкресен; а ако Христос не е бил възкресен, вашата вяра е суетна; вие сте още в греховете си. Тогава и тези, които са починали в Христос, са погинали. Ако се надяваме на Христос само в този живот, то от всичките хора ние сме най-окаяните. Но сега Христос е възкресен от мъртвите и стана първият плод от починалите. Понеже, както чрез един човек дойде смъртта, така чрез един Човек дойде възкресението на мъртвите. Защото, както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят. Но всеки на своя ред: Христос – първият плод; а после тези, които са Христови – при Неговото пришествие. Тогава ще бъде краят, когато Той предаде царството на Бога и Отца, когато унищожи всяко началство и всяка власт, и сила, защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си. Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта. Защото Бог "е покорил всичко под краката Му". Но когато казва, че всичко е покорено, ясно е, че се изключва Този, който Му е покорил всичко. А когато всичко Му бъде покорено, тогава и Самият Син ще се покори на Този, който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко.