Тогава цар Давид влезе и седна пред ГОСПОДА, и каза: Кой съм аз, ГОСПОДИ, Боже, и какъв е домът ми, че си ме довел дотук? Но и това беше малко в очите Ти, Боже, и Ти си говорил и за дома на слугата Си за далечно бъдеще, и си погледнал на мен като на високопоставен човек, ГОСПОДИ, Боже! И какво повече да Ти говори Давид за честта, оказана на слугата Ти? Ти познаваш слугата Си. ГОСПОДИ, заради слугата Си и според Своето сърце Ти си извършил цялото това велико дело, за да изявиш всички тези велики дела. ГОСПОДИ, няма никой като Теб и няма бог освен Теб, според всичко, което сме чули с ушите си. И кой друг народ на земята е като Твоя народ Израил, когото Бог отиде да откупи за народ за Себе Си, за да си създадеш име чрез велики и страшни дела, като изгони езичници пред Своя народ, който си откупил от Египет? И Ти направи народа Си Израил Свой народ до века; и Ти, ГОСПОДИ, им стана Бог. И сега, ГОСПОДИ, нека се утвърди до века словото, което си говорил за слугата Си и за дома му, и направи, както си говорил. Нека се утвърди; и нека се възвеличи Името Ти до века, за да казват: ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог, е Бог на Израил! И нека бъде утвърден пред Теб домът на слугата Ти Давид. Защото Ти, Боже мой, откри на слугата Си, че ще му съградиш дом; затова слугата Ти дръзна да се помоли пред Теб. И сега, ГОСПОДИ, Ти си Бог, и си обещал това добро на слугата Си. И сега Ти благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да бъде пред Теб до века, защото Ти, ГОСПОДИ, си го благословил и ще бъде благословен до века.