От Лука свето Евангелие 20
20
ГЛАВА 20.
1 # Мат. 21:23. Марк. 11:27. В един от ония дни, когато Той поучаваше народа в храма и благовестеше, застанаха първосвещениците и книжниците със стареите
2и Му рекоха: кажи ни, с каква власт вършиш това, или кой Ти е дал тая власт?
3Той им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и ми кажете:
4кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците?
5А те, размишлявайки помежду си, казваха: ако речем от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?
6 # Мат. 14:5.Ако ли речем, от човеците, целият народ ще ни избие с камъни, понеже е уверен, че Иоан бе пророк.
7И отговориха: не знаем, откъде беше.
8Иисус им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
9 # Ис. 5:1. Иер. 2:21. Мат. 21:33. Марк. 12:1.И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време;
10и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен.
11Изпрати и друг слуга; но те и него, като набиха и унизиха, отпратиха празен.
12Изпрати и трети; но те и него изпонараниха и изпъдиха.
13Тогава господарят на лозето рече: какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син; може би, като го видят, ще се засрамят.
14 # Евр. 1:2.Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше.
15 # Евр. 13:12.И като го изведоха вън от лозето, убиха го. Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето?
16Ще дойде и ще погуби тия лозари и ще даде лозето на други. А ония, като чуха това, рекоха: дано не бъде!
17 # Пс. 117:22. Ис. 28:16. Мат. 21:42. Марк. 12:10. Деян. 4:11. 1 Петр. 2:6. Рим. 9:33.Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“?
18Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.
19И в тоя час първосвещениците и книжниците поискаха да турят ръка на Него, понеже разбраха, че Той за тях каза тая притча, ала се побояха от народа.
20 # Мат. 22:15. Марк. 12:13.И като Го следяха, изпратиха съгледвачи, които, преструвайки се за праведни, да Го уловят в някоя дума, та да Го предадат на началството и властта управителева.
21И Го запитаха, думайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш и не гледаш на лице, но истински поучаваш на път Божий;
22позволено ли е нам да даваме данък кесарю, или не?
23А Той, като разбра лукавството им, рече им: що Ме изкушавате?
24Покажете Ми един динарий: чий образ и надпис има? Те отговориха: на кесаря.
25 # Мат. 17:27; 22:21. Рим. 13:7.Той им рече: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.
26И не можаха да Го уловят с дума пред народа, почудиха се на отговора Му и млъкнаха.
27 # Мат. 22:23. Марк. 12:18. Деян. 23:8.Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28 # Втор. 25:5.Учителю, Моисей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си;
29имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен;
30тая жена взе вторият; и той умря бездетен;
31взе я третият, – тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца;
32след всички умря и жената;
33и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена.
34Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат;
35но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат,
36и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии.
37 # Изх. 3:6, 16. Мат. 22:32. Марк. 12:26.А че мъртвите ще възкръснат, и Моисей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов.
38Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи.
39На това някои от книжниците рекоха: Учителю, добре каза.
40 # Мат. 22:42. Марк. 12:35.И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече:
41как казват, че Христос е син Давидов?
42 # Мат. 22:44. Пс. 109:1.А сам Давид казва в книгата на псалмите: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,
43докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“.
44И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син?
45И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:
46 # Лук. 11:43. Мат. 23:6. Марк. 12:38-39.пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, предни седалища в синагогите и първи места по гощавките,
47които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят; те ще получат по-тежка присъда.
Избрани в момента:
От Лука свето Евангелие 20: СИ
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Четвърто издание © Българско библейско дружество, 2006, 2015.
© дигитализирана версия: Българско библейско дружество 2016