Деяния на светите Апостоли 17
17
ГЛАВА 17.
1 Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, дето имаше иудейска синагога.
2Павел, по своя обичай, влезе при иудеите и три съботи наред им говореше от Писанията,
3 # Пс. 21:7. Ис. 50:6; 53:3. Дан. 9:24. Мат. 16:21. Марк. 8:31. Лук. 9:22.като им откриваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Иисус, Когото той им проповядва, е Христос.
4И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павла и Сила, – голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени.
5Но неповярвалите иудеи завидяха и взеха някои лоши улични човеци, събраха се на тълпа и размиряваха града и, като нападнаха Иасоновата къща, търсеха ги да ги изведат пред народа.
6 # Деян. 16:20.А като ги не намериха, повлякоха Иасона и няколко братя към градоначалниците и кряскаха, че ония, които размирили вселената, дошли и тук;
7тях ги прибрал Иасон, и всички те постъпват против заповедите на кесаря, казвайки, че има друг цар – Иисус.
8И развълнуваха народа и градоначалниците, които слушаха това.
9Но тия, като взеха поръчителство от Иасона и от другите, пуснаха ги.
10А братята веднага през нощта отпратиха в Берия Павла и Сила, които, като пристигнаха, отидоха в иудейската синагога.
11 # Ис. 8:20; 34:16. Иоан. 5:39. 1 Петр. 1:10. 1 Тим. 4:16.Жителите на Берия бяха по-благородни от солунчани: те приеха словото с голямо усърдие и всекидневно изпитваха Писанията, дали това е тъй.
12И мнозина от тях повярваха – и от елинските почетни жени, и от мъжете немалко.
13Но солунските иудеи, щом узнаха, че Павел и в Берия проповядвал словото Божие, дойдоха и там да вълнуват и смущават народа.
14Тогава братята веднага изпратиха Павла като да отива към морето, а Сила и Тимотей останаха там.
15Ония, които придружаваха Павла, го заведоха до Атина и, след като получиха от него заповед до Сила и Тимотея, да дойдат тия по-скоро при него, тръгнаха си.
16 # 2 Петр. 2:8.Докато Павел ги чакаше в Атина, възмущаваше се духом, гледайки тоя град, пълен с идоли.
17И той беседваше в синагогата с иудеите и с набожните, и всеки ден на тържището с които се случеше.
18А някои епикурейски и стоически философи се запрепираха с него; едни думаха: „какво иска да каже тоя празнословец?“ а други: „види се, той проповядва за чужди божества“, защото им благовестеше за Иисуса и за възкресението.
19И взеха та го отведоха в ареопага, казвайки: можем ли да знаем, какво е това ново учение, което проповядваш?
20Защото нещо странно влагаш в ушите ни. Затова искаме да знаем, какво е то.
21А пък всички атиняни, както и чужденците, които живееха у тях, с нищо друго тъй не обичаха да си прекарват времето, както с това – да говорят или слушат нещо ново.
22Тогава Павел застана сред ареопага и рече: мъже атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни.
23Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: Незнайному Богу. За Тогова прочее, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам.
24 # Бит. 1:1. Пс. 8:2; 32:6. Деян. 7:48.Бог, Който сътвори света и всичко, що е в него, Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове,
25 # Иов. 12:10. Пс. 20:5; 26:1; 35:7; 49:9. Ис. 42:5.нито приема служение от човешки ръце, като да се нуждае от нещо, но Сам дава на всички живот и дишане и всичко.
26Той произведе от една кръв целия род човешки да обитава по цялото земно лице, като назначи предопределени времена и граници на тяхното обитаване,
27за да търсят Господа, та не биха ли Го някак усетили и намерили, макар Той и да не е далеч от всекиго измежду нас:
28защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме, както и някои от вашите стихотворци са казали: „Негов сме и род“.
29 # Ис. 40:18.И тъй, ние, бидейки род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, или сребро, или камък – на изделие, излязло от човешко изкуство и измислица.
30 # Рим. 13:12. Еф. 1:9; 3:5. Кол. 1:26.Бог, прочее, като презря времената на незнанието, сега заповядва вредом на всички човеци да се покаят;
31 # Деян. 2:24; 3:15; 4:10; 13:30. Рим. 6:4; 14:9.защото определи ден, когато ще съди праведно вселената чрез предопределения от Него Мъж, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите.
32Като чуха за възкресение на мъртви, едни се присмиваха, а други думаха: друг път щем те послуша за това.
33И тъй, Павел излезе из средата им.
34А някои мъже се присъединиха към него и повярваха; между тях, беше Дионисий Ареопагит и една жена, на име Дамара, и други с тях.
Избрани в момента:
Деяния на светите Апостоли 17: СИ
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Четвърто издание © Българско библейско дружество, 2006, 2015.
© дигитализирана версия: Българско библейско дружество 2016