Песен на Песните 8:5-12

Коя е тази, която идва от пустинята, опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; там те роди майка ти, там те роди родителката ти. Положи ме като печат на сърцето си, като печат на мишцата си; защото любовта е силна като смъртта, ревността е остра като преизподнята, чието святкане е огнено, пламък най-буен. Много води не могат да угасят любовта, нито реките могат да я потопят; ако някой би дал целия имот на дома си за любовта, съвсем биха го презрели. Ние имаме малка сестра и тя няма гърди. Какво да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея? Ако бъде стена, ще съградим на нея сребърни укрепления; и ако бъде врата, ще я обградим с кедрови дъски. Аз съм стена и гърдите ми са като стълбовете ѝ; тогава бях пред очите му като такава, която е намерила благоволение. Соломон имаше лозе във Ваал-хамон; даде лозето на наематели; за плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника. Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт; хилядата нека са на тебе, Соломоне, и двеста – на онези, които пазят плода му.