Римляни 4:1-12

И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът? Защото ако Авраам се е оправдал чрез дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога. Понеже какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“ А на този, който върши дела, неговата награда не се зачита като дар на милост, а като дължима отплата; а на този, който не върши дела , а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда. Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда, независимо от делата: „Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити. Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да зачете грях.“ Обаче това блаженство само за обрязаните ли е или и за необрязаните? Понеже казваме: „На Авраам вярата се зачете за правда.“ Тогава как му се зачете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан. И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се зачете правдата на тях, и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато е бил необрязан.