Римляни 11:1-12

И така, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе. Не е отхвърлил Бог хората Си, които е предузнал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия? Как вика към Бога против Израил: „Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат.“ Но какво му казва божественият отговор? – „Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваал.“ Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат. Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат, а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело. Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес; както е писано: „Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат, и уши – да не чуват.“ И Давид казва: „Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, съблазън и отплата; да се помрачат очите им, за да не виждат, и да се сгърби гърбът им завинаги.“ Тогава казвам: Спънаха ли се, за да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците, за да възбуди у тях ревност. А ако тяхното падане значи богатство за света и тяхната загуба – богатство за езичниците, колко повече ще означава тяхното пълно възстановяване!