Благославяй, душо моя, Господа.
Господи, Боже мой, Ти си твърде велик,
с блясък и величие си облечен –
Ти, Който се обличаш със светлината като с дреха
и простираш небето като завеса;
Който издигаш високите Си обиталища над водите,
правиш облаците Своя колесница
и вървиш с крилете на вятъра;
Който правиш ангелите Си силни като ветровете
и слугите Си – като огнения пламък;
Който си положил земята на основата ѝ,
за да не се поклати за вечни времена.
Покрил си я с морето като с дреха;
водите застанаха над планините.
От Твоето смъмряне те побегнаха,
от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг.
Издигнаха се планините, снишаваха се долините
на мястото, което беше определил за тях.
Положил си граница на водите, за да не могат да преминат,
нито да се върнат пак да покрият земята.
Ти си, Който изпращаш извори в доловете,
за да текат между планините.
Напояват всички полски зверове;
с тях дивите осли утоляват жаждата си;
при тях небесните птици живеят
и пеят между клоните.
Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища,
така че от плода на Твоите дела се насища земята;
правиш да никне трева за добитъка
и зеленчуци, необходими на човека,
за да изважда храна от земята,
и вино, което весели сърцето на човека
и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло,
и хляб, който укрепва сърцето на човека.
Великолепните дървета се наситиха,
ливанските кедри, които Господ е насадил,
където птиците си свиват гнезда
и елхите са жилище на щъркела;
високите планини са дом на дивите кози,
канарите са прибежище на дивите зайци.
Той е определил луната, за да показва времената;
слънцето знае кога да залязва.
Спускаш тъмнина и настава нощ,
когато всичките горски зверове се разхождат.
Лъвчетата реват за плячка
и търсят от Бога храна.
Изгрее ли слънцето, те си отиват
и лягат в рововете си.
Човек излиза на работата си
и се труди до вечерта.