и повечето от братята в Господа, като добиха увереност от моите окови, станаха много по-смели да говорят Божието слово без страх.
Някои наистина проповядват Христос дори от завист и желание за пререкания, а някои и от добра воля.
Едните правят това от любов, като знаят, че съм поставен да защитавам благовестието;
а другите възвестяват Христос от партизанство, неискрено, като мислят да ми прибавят тъга към моите окови.
Тогава какво? Само това, че по всякакъв начин, било престорено или истинно, Христос се проповядва; и затова аз се радвам и ще се радвам.
Защото зная, че това ще послужи за моето спасение чрез вашата молитва и даването на мене Духа на Исус Христос,
според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но че както винаги, така и сега ще възвелича Христос в тялото си – с пълно дръзновение било чрез живот, или чрез смърт.
Защото за мене да живея е Христос, а да умра – придобивка.
Но ако живея в тялото, тогава моето дело ще принесе плод; и така, не зная какво да избера,
защото ме запленяват и двете възможности, понеже имам желание да си отида и да бъда с Христос, което би било много по-добре;
но да остана в тялото е по-нужно за вас.
И като имам тази увереност, зная, че ще остана и ще пребивавам с всички вас за вашето преуспяване и радост във вярата;
така че чрез моето завръщане между вас да можете поради мене много да се хвалите в Исус Христос.
Имайте само поведение, достойно за Христовото благовестие, така че било че дойда и ви видя, или че не съм при вас, да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно за вярата на благовестието
и че в нищо не се плашите от противниците; което е доказателство за тяхната гибел, а на вас – за спасение, и то от Бога;
защото, относно Христос, на вас е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него,
като имате същата борба, която сте видели, че аз имам, и сега чувате, че съм имал.