Филипяни 1:1-30

Павел и Тимотей, слуги на Исус Христос, до всички светии в Христос Исус, които са във Филипи, заедно с епископите и дяконите: Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Исус Христос. Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас, винаги, във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост, за вашето участие в делото на благовестието от първия ден, дори досега, като съм уверен именно в това, че Онзи, Който е започнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос. И право е да мисля това за всички вас, понеже сте в сърцето ми, тъй като вие всички сте съучастници с мене в благодатта както в оковите ми, така и в защитата и в утвърждаването на благовестието. Защото Бог ми е свидетел как милея за всички ви със сърдечната любов на Христос Исус. И затова се моля любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и проницателна във всичко, за да изпитвате нещата, които се различават, за да бъдете искрени и безупречни до деня на Христос, изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исус Христос, за слава и хвала на Бога. А желая да знаете, братя, че това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на благовестието, дотолкова, че стана известно на цялата претория и на всички други, че съм в окови за Христос; и повечето от братята в Господа, като добиха увереност от моите окови, станаха много по-смели да говорят Божието слово без страх. Някои наистина проповядват Христос дори от завист и желание за пререкания, а някои и от добра воля. Едните правят това от любов, като знаят, че съм поставен да защитавам благовестието; а другите възвестяват Христос от партизанство, неискрено, като мислят да ми прибавят тъга към моите окови. Тогава какво? Само това, че по всякакъв начин, било престорено или истинно, Христос се проповядва; и затова аз се радвам и ще се радвам. Защото зная, че това ще послужи за моето спасение чрез вашата молитва и даването на мене Духа на Исус Христос, според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но че както винаги, така и сега ще възвелича Христос в тялото си – с пълно дръзновение било чрез живот, или чрез смърт. Защото за мене да живея е Христос, а да умра – придобивка. Но ако живея в тялото, тогава моето дело ще принесе плод; и така, не зная какво да избера, защото ме запленяват и двете възможности, понеже имам желание да си отида и да бъда с Христос, което би било много по-добре; но да остана в тялото е по-нужно за вас. И като имам тази увереност, зная, че ще остана и ще пребивавам с всички вас за вашето преуспяване и радост във вярата; така че чрез моето завръщане между вас да можете поради мене много да се хвалите в Исус Христос. Имайте само поведение, достойно за Христовото благовестие, така че било че дойда и ви видя, или че не съм при вас, да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно за вярата на благовестието и че в нищо не се плашите от противниците; което е доказателство за тяхната гибел, а на вас – за спасение, и то от Бога; защото, относно Христос, на вас е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него, като имате същата борба, която сте видели, че аз имам, и сега чувате, че съм имал.