Неемия 9:5-38

После левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петайя казаха: Станете и благославяйте Господа, вашия Бог, отвека и довека; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвисено по-горе от всяко благословение и хвала. Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата и цялото им множество, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства. Ти си Господ Бог, Който си избрал Аврам, извел си го от Ур Халдейски и си му дал име Авраам; и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, сключил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, йевусейците и гергесейците – че ще я дадеш на потомството му; и си изпълнил думите Си, защото си праведен. И Ти видя теглото на бащите ни в Египет и чу вика им при Червеното море. Ти показа знамения и чудеса над фараона, над всичките му слуги и над целия народ на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях; и Ти си придоби име, както е известно днес. Ти раздели и морето пред тях и те преминаха по сухо сред морето; а гонителите им Ти хвърли в дълбочините – като камък в силните води. При това денем Ти ги водѝ с облачен стълб, а нощем – с огнен стълб, за да им светиш по пътя, през който трябваше да минат. Също Ти слезе на Синайската планина и говорѝ с тях от небето, и им даде справедлив съд и закони на истината, и добри наредби и заповеди; и им направи позната святата Своя събота и им даде заповеди, наредби и закони чрез слугата Си Моисей. Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода от скала, когато бяха жадни; и им заповяда да влязат, за да завладеят земята, за която се беше клел, че ще им я дадеш. Но те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди; те отказаха да послушат и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; а закоравиха врата си и в бунта си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги изостави. Даже когато си направиха лято теле и казаха: Ето твоя бог, който те изведе от Египет, и извършиха предизвикателства, Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води по пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети по пътя, през който трябваше да минат. И Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява, и не отне манната Си от устата им, и им даде вода, когато бяха жадни. Даже Ти ги хранѝ четиридесет години в пустинята и нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха и краката им не отекоха. При това Ти им даде царства и племена, които им раздели на дялове; и така завладяха земята на Сион и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог. Ти умножи синовете им като небесните звезди и ги заведе в земята, за която беше казал на бащите им да влязат в нея, за да я завладеят. И така, синовете им влязоха и завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и ги предаде в ръцете им с царете им и племената на земята, за да им сторят по волята си. И те превзеха укрепени градове и плодовита земя; и притежаваха къщи, пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини и множество плодовити дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха и се насладиха с Твоята голяма благост. Но те не се покоряваха, надигаха се против Тебе, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си и избиваха Твоите пророци, които заявяваха против тях, за да ги обърнат към Теб, и извършиха големи предизвикателства. Затова Ти ги предаваше в ръката на угнетителите им, които ги притесняваха; а във време на притеснението им, като викаха към Тебе, Ти слушаше от небето и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на враговете им. Но като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на неприятелите им, които ги и завладяваха; но пак, когато се обръщаха и викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето и много пъти ги избавяше според милосърдието Си. Ти и заявяваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си; но те се гордееха и не слушаха Твоите заповеди, а съгрешаваха против наредбите Ти (чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее) и обръщаха към Тебе гърба си, и закоравяваха врата си, и не слушаха. Въпреки това Ти много години ги търпеше и заявяваше против тях чрез Духа Си посредством пророците Си, но те не внимаваха; затова Ти ги предаде в ръката на племената на земите. Обаче поради голямото Твое милосърдие не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив. И така, сега, Боже наш, велики, мощни и страшни Боже, Който пазиш завет и милост, да не се смята за малко пред Тебе цялото страдание, което е постигнало нас, царете ни, първенците ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и целия Твой народ от времето на асирийските царе до днес. Наистина Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло; защото Ти си действал вярно, а ние сме постъпвали нечестиво. Още царете ни, първенците ни, свещениците ни и бащите ни не са опазили закона Ти и не са внимавали в Твоите заповеди и заявления, с които си заявявал против тях. Защото те през време на царството си и при голямата благост, която Ти им показа, и в широката и плодовита земя, която Ти постави пред тях, не Ти служиха, нито се отвърнаха от нечестивите си дела. Ето, роби сме днес; и в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плода ѝ и благото ѝ, ето, роби сме в нея. Тя дава голямо изобилие на царете, които Ти си поставил над нас поради греховете ни; и властват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение. Поради всичко това ние правим верен завет и го написваме; и първенците и свещениците ни го подпечатват.